Въведение

Това изследване е вдъхновено от философията на Анри Бергсон. Не толкова от издателския успех, който са имали неговите книги, нито от незаслужения залез на неговата философия, последвал непосредствено годините, в които Бергсон е бил истинска институция във френската и световната философия. То е вдъхновено от философската истина, на която са носител трудовете на философа, или по-точно от предизвикателството на това, колко е трудно тази възприета от мен философска истина да бъде предадена на други хора, включително и на моите близки колеги. В това предизвикателство са вплетени и множество теоретични въпроси, на които аз се надявам, че е даден поне частичен отговор в хода на изследването. Така например самият въпрос за философската истина е разгледан от Бергсон, по начин който ми позволи да проведа цялото изследване от позиция на съвременния херменевтичен и семиотичен дискурс. В прочутото си есе “Философската интуиция” той определя тази истина като “нещо просто, безкрайно просто, толкова необичайно просто, че философът никога не е успял да го изкаже". Тази диалектика между интуиция и нейното казване, аз съм разгледал от перспективата на херменевтичната диалектика между разбиране и интерпретация, а същевременно и настоящото изследване вижда себе си като една такава съживяваща интерпретация, целяща едно съвременно ‘преобличане’ на тази истина.

Истината, за която става въпрос тук, касае понятието за интелектуално усилие. Аз го виждам не само като ключово за цялата философия на Бергсон, но и като конституиращо знаковия характер на нашето битие, и изобщо възможността да пребиваваме в Свят. За мен това твърдение е толкова вярно и очевидно, че бих го сравнил с ‘истини’ като ‘земята се върти около слънцето’ или ‘човек трябва да пази достойнството си’. Проблемът настъпва, когато ми се наложи да отстоя това мое виждане. За разлика от споменатите истини тази не се поддава на дедуктивно обосноваване или доказване. Няма логически положения или експериментални факти, на които да поверя достоверността на изследването. На този проблем посветих ‘Няколко думи върху метода на изследването’. Там оправдавам състоятелността на начинанието да се посвети цяла докторска дисертация на третирането на философски въпроси по херменевтично интерпретативен начин. Идеята е, че ако такова уточнение не се направи, ще изпаднем в противоречието от една страна да твърдим, че всичко е интерпретация и същевременно от друга страна да придаваме статут на ‘откриване на истина’ на самото това твърдение.

Веднъж направени тези уточнения изследването се разгръща в две основни части. Първата част е посветена на философията на Бергсон и на прочита който й правя от гледна точка на интелектуалното усилие. Втората част е посветена на прочита който предлагам на няколко основни семиотични и херменевтични идеи от гледна точка на бергсоновата ‘теория’ на интелектуалното усилие.

В глава първа на първа част имам за цел да представя интелектуалния контекст на генезиса на философията на Бергсон и интересната интерпретативна съдба, която я съпровожда през цялото време на нейното съществуване. Отделям специално внимание на тези автори, които наричам ‘адвокати на Бергсон’ и присъединявайки се на базата на това изследване към тях допълнително изяснявам избрания от мен подход. В тази глава се спирам и на проблема за философския авторитет и неговата връзка с интелектуалното усилие, доколкото то представлява начин за дискурсивиране на идеи.

Във втора глава на първа част се заемам със задачата да дам една аналитична картина на философията на Бергсон и да покажа на колко дълбоко ниво в нея се корени ‘идеологията’ на интелектуалното усилие, независимо от ограничения брой страници, които той посвещава официално на тази тема. От голям интерес са още най-ранните публични речи на философа, които, подложени на анализ, разкриват една силна етика на интелектуалното усилие. В тази глава разглеждам и многоизмерната концепция на Бергсон за езика и ролята на интелектуалното усилие за неговата креативна употреба. Но най-важното в тази глава е систематизираното излагане на това, което аз наричам ‘теория на интелектуалното усилие’. Там се опитвам да развия целия феноменологичен и херменевтичен потенциал на бергсоновата концепция за траенето на времето от Материя и Памет, доколкото то е видяно като конституирано от паметта. Моята интерпретация се простира до въвличането и на езика в тази феноменологична картина.

В първа глава на втора част теорията на интелектуалното усилие е доразвита с оригиналната концепция на италианския философ и семиотик Роси-Ланди, в която той вижда езика като работа.

Във втора глава тръгвам от един колкото игнориран толкова и богат на импликации паралел между Бергсон и бащата на семиотиката Чарлз Пърс. Аз придавам голяма важност на изложената там аналогия между бергсоновото траене на съзнанието и пърсовия семиозис, както и на този между непосредствените данни на съзнанието и иконизма. Тези аналогии ми дават основание да предложа и един нов вариант на прочутия семиотичен триъгълник, вземащ предвид ролята на интелектуалното усилие в процеса на семиозис.

В трета глава развивам херменевтичните страни на теорията на интелектуалното усилие като се позовавам на едно изключително пертинентно разделение на този вид дискурс, предложено от Никълъс Смит, а именно това на силна и слаба херменевтика. В тази глава са изложени моите доводи за състоятелността на една херменевтика на интелектуалното усилие и нейния принос за силния полюс на този вид дискурсивност. С много precautions се опитвам да въвлека и проблематиката на човешката интелигентност към страната на силната херменевтика.

Заключението е посветено на някои свободни размисли, които допълнително загатват за потенциала на идеята за интелектуално усилие, така както тя е представена в изследването. Философската истина, от която тръгна тази работа тук приема статут на интерпретативен ключ за прочит на света, в който живеем.